4 мая 2018 г., 11:38

Самотната къща 

  Поэзия » Пейзажная
1200 1 4

Самотната къща

 

Тук твоят първороден син
роди се, расна, възмъжа.
И като птица в небосвода син
безшумно от гнездото отлетя.

Сега стоя на ъгъла сама,
оглеждам тъжно свойте минувачи,
но никой не отваря моята врата – 
капчукът само
тихо и самотно плаче...

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??