4.05.2018 г., 11:38 ч.

Самотната къща 

  Поезия » Пейзажна
1199 1 4

Самотната къща

 

Тук твоят първороден син
роди се, расна, възмъжа.
И като птица в небосвода син
безшумно от гнездото отлетя.

Сега стоя на ъгъла сама,
оглеждам тъжно свойте минувачи,
но никой не отваря моята врата – 
капчукът само
тихо и самотно плаче...

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??