4.05.2018 г., 11:38 ч.

Самотната къща 

  Поезия » Пейзажна
1301 1 4
Тук твоят първороден син
роди се, расна, възмъжа.
И като птица в небосвода син
безшумно от гнездото отлетя.
Сега стоя на ъгъла сама,
оглеждам тъжно свойте минувачи,
но никой не отваря моята врата –
капчукът само
тихо и самотно плаче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??