ivandavidov (Иван Давидов)
31 18
29 апр. 2008 г., 07:25

Самотник 

  Поэзия » Философская
1283 0 4 
С А М О Т Н И К


Някъде в пустиня непозната,
далеч от болка, радост и тъга,
броди призракът на самотата
и бавно завладява той света.

Една едничка дума, един единствен жест
и сме готови да приемем участта
сами да гнием там, останали без чест!
Сами приемаме да видим вечността!

Няма болка, нито обич, нито страх,
господари на пустинята сме ние!
Това е най-големият човешки грях,
да си сам, а сърцето ти да бие!


*** Иван Давидов ***

© Иван Давидов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Вики, но всъщност това не ми е дебютът. Просто това е първото стихотворение, което публикувам тук. А и изобщо ако може да се говори за "талант" при мен, аз по-скоро съм прозаист, не поет. Поет е брат ми "Нико Ников", той има талант, който му идва отвътре.
  • Тайно или явно всички живеем с този призрак. Добър дебют, хареса ми.
  • самотата...само понякога е страшна...сто години самота...
    но не е грях...много хубав стих! тъжен и замислящ...
  • Сърцето винаги е само,но няма страшно
Предложения
: ??:??