Самотният Дъб
Самичък той израсна
в полето, ето там,
самичък той порасна,
сам, сам, сам.
Птиците защо ли
с него не дружат,
на тревите той се моли,
но защо и те не щат.
А щом пристигне есента,
капят и листата,
настъпва пълна самота,
сякаш е единствен на земята.
И година по година
бавно, носталгично,
животът го подмина
напълно безразлично.
Но реши се на промяна
дървото, наш герой,
"Време е за смяна"
се провикна той.
Незнайно как
изскочи от земята,
сякаш Божи знак
го упъти към гората.
Далеч бе тя скрита,
но дървото някак стигна,
дълго скита,
но пристигна.
При дървета и птички,
всички засмени,
при цветя и тревички,
където нямаше проблеми.
Щом отиде там,
просълзи се и въздъхна.
"Вече не съм сам"
и издъхна...
© КрИсИ Милчева Все права защищены