Самотният Дъб

Самичък той израсна

в полето, ето там,

самичък той порасна,

сам, сам, сам.

Птиците защо ли

с него не дружат,

на тревите той се моли,

но защо и те не щат.

А щом пристигне есента,

капят и листата,

настъпва пълна самота,

сякаш е единствен на земята.

И година по година

бавно, носталгично,

животът го подмина

напълно безразлично.

Но реши се на промяна

дървото, наш герой,

"Време е за смяна"

се провикна той.

Незнайно как

изскочи от земята,

сякаш Божи знак

го упъти към гората.

Далеч бе тя скрита,

но дървото някак стигна,

дълго скита,

но пристигна.

При дървета и птички,

всички засмени,

при цветя и тревички,

където нямаше проблеми.

Щом отиде там,

просълзи се и въздъхна.

"Вече не съм сам"

и издъхна...