Самотяга

16 янв. 2023 г., 06:56

Поэзия

229 3 3

САМОТЯГА

... аз нямам нищо общо със света,

във който се натресох да живея.

Несръчните си рими му плета –

не съм на "ти" с дактила и хорея.

Дори не знам дали той ги чете.

И как със тях да свържа двата края?

И – сякаш дълго лъгано дете –

преглъщам си сълзата над кравая.

През радостите, дето са ми кът,

пак си нарамвам пътната тояга.

И сигурно по своя дълъг път

приличам на убийствен самотяга.

Дали ще стигна? – никога не знам.

Какво ме чака там, не зная също.

Но съм готов докрай да се раздам! –

защото за това дошъл съм, всъщност.

Каквото писах, бе сълза – и смях.

И – мисля си, към своя край закретал –

аз в стиховете свои изгорях.

Дано след мен остане шепа пепел.

15 януарий 2023 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-01-16T14:38:19+02:00

Хубаво е да знаеш за какво си тук на земята и да си кажеш: ето "за това дошъл съм всъщност"! Какъв чудесен повод – да живееш, за да твориш!
Поздравявам те, маестро!👍
yotovava (Валентина Йотова)

2023-01-16T10:24:59+02:00

Дали ще стигна? – никога не знам.
Какво ме чака там, не зная също.
Но съм готов докрай да се раздам! –
защото за това дошъл съм, всъщност.

Ти си една цяла поетична вселена - раздавай, колкото можеш.
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-01-16T08:54:00+02:00

Ще остане светлина и поетични бисери, те и сега ни светят в пътя към собствените ни души