САМОТЯГА
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея.
Дори не знам дали той ги чете.
И как със тях да свържа двата края?
И – сякаш дълго лъгано дете –
преглъщам си сълзата над кравая.
През радостите, дето са ми кът,
пак си нарамвам пътната тояга.
И сигурно по своя дълъг път ...