Самоубиецът

11 мар. 2010 г., 14:39

Поэзия

508 0 4

Отсреща малкият си тръгва вече...

Тревожни стъпки цепят тишината...

Отвън се суетят... А той – обречен,

замаян, се е проснал пред вратата...

Отвън пазачите шептят смутено,

а тези от килиите ги псуват...

Момчето става бледо и студено

и има чувството, че вече плува...

Отвън говорят... Нервно чакат джипа...

Мотаят се... Един на друг си пречат...

Опитва някой пулса да напипа,

но все едно е за момчето вече...

Отвън утихва... лампите догарят...

И някой със парцал кръвта изтрива...

- Дано до утре пак да го докарат!,

се молят живите...

И пак заспиват...

Magdishka (Магдалена Спасова)

2011-09-21T21:57:20+03:00

Не мога да го оценя с по-малко от 6!
yotovava (Валентина Йотова)

2010-03-11T20:32:42+02:00

Адмирации, чудесен стих!
teodorka (Теодора)

2010-03-11T20:24:50+02:00

Напълно съм съгласна с Ваня! Много добро,поздравявам те!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2010-03-11T19:17:44+02:00

Силно!Трудно се заспива след такъв стих!Поздрав!