Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил.
Носех Аврам на гръб.
А ти ми се усмихваш
и пустинята ти е в сърцето ми.
Не знам дали е ден или е нощ.
Пред мен е Ханаан -
от кости и от хляб.
И устните ми са земя-
напукан угар от скръбта.
И видяха да тече вода от ребрата ти.
А с Авраам си мълчим...
Моля те!
Обещай ми да бъда Сарра...
© Сатин Роксан Все права защищены