Сарра

29.10.2018 г., 11:12 ч.

Поезия » Друга

835 0 0

Видях Глад.

Видях Смърт.

Видях себе си.

Гладна и жадна.

В земите на Йезекиил.

Носех Аврам на гръб.

А ти ми се усмихваш

и пустинята ти е в сърцето ми.

Не знам дали е ден или е нощ.

Пред мен е Ханаан -

от кости и от хляб.

И устните ми са земя-

напукан угар от скръбта.

И видяха да тече вода от ребрата ти.

А с Авраам си мълчим...

Моля те!

Обещай ми да бъда Сарра...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.