misteriqta (Мария)
325 228
2 июн. 2012 г., 11:25

сбогом 

  Поэзия » Любовная
627 0 14

Докоснахме любовта,

за да я изгубим,

трябваше ли?

Да беше останала

светлина в дните ни,

мечта непостижима,

сега изтля

и ни остана само спомен,

който не топли,

който само 

ни подсказва

колко глупаво

развалихме една мечта,

докоснахме любовта,

за да я изгубим, 

а себе си изгубихме ли?

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • така наречената "истина",за която ти говориш и не е никаква истина,е сестра на съмнението до някъде,по пътя..след това има скок-скок в самата Истина,където изчезва тази истина за която говориш ти,заедно със съмнението,защото няма какво да се търси и кой да търси
  • истината е сестра на съмнението
  • Да се отговори така,значи да се попадне в сферата на ума,в капана му-една безкрайна безсмислена въртележка. Дзен коана не е въпрос и отговор,той е и двете едновременно и когато видиш нещата така,умът отпада..и се появява Истината,Отговора
  • към себе си...
  • нещо от дзен-

    всички неща се свеждат към едното,към какво се свежда едното?
  • една-с много лица
  • да,но монетата е една..т.е. няма две страни
  • монетата има две страни
  • "погледнато така"..как?...
  • Ами, незнам някъде да е споменато, че поезията трябва да е ``ода на радостта``. И да не е, какво значение има, важен е смисъла на казаното.
  • искрено ви благодаря!!! да, Георги, прав си, погледнато така, може да е било просто някаква заблуда, вещица, фалшива любов
  • докоснеш ли любовта,не се губи..ако я губиш,значи е било его -проекции във времето-мечти,спомени
  • Хареса ми !
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??