Как при тебе да се върна,

като нямам сили дори да се обърна.

Всичко, което имах, ти безмилостно отне,

дори разби на хиляди парчета моето сърце.

В дните ми нахлу студена самота.

Лъжа представи ти за любовта.

Всяка вечер звезди ми сваляше

и косите ми нежно галеше.

До последно сляпо вярвах в любовта

и все пак последна умира надеждата.

Аз се молех, плаках - ти не ме разбра.

След години идваш, но късно е, аз не съм сама.

Сега твой ред е да си нежелан,

аз ти казвам само: "Сбогом, стой далеч от мен"...