Някога среда на просветление, острови в морето на невежеството, бягство от живот във неведение, пламък в бурето с барут, факла в сухата трева на страх. Нещо изградено върху прах.
Какво точно сте били вие, читалищата? Как е възможно само да наречеш обикновена постройка с две стаи "Читалище", най-обикновена дума, която идва от "четеш" и с това нищо и никакво звание да превърнеш книгата във знание; знанието в сила; стадото в хора; хората в народ; народа в общество; обществото в държава. Но как? Не знам, сигурно със мъжество или със вяра, независимо от всичко права.
Но така е станало през някой ден; някога много, много отдавна, когато аз не съм бил роден, нито баща ми, нито дядо ми. Когато една промяна главна в един момент във времето - е сменила посоката на народа ми и отхвърлил бремето, което носил през вековете. И единственото доказателство за това е, че сега аз съществувам.
Но сега аз не зная какво е читалище, погледнах навън и такова не видях; не зная наоколо да има такова свърталище. Веднъж само през един малък град бях пътувал и през стъклото съзрях - запустяла сграда, на която над вратата: надпис "Читалище" някой беше нарисувал.
Читалищата дали ще умрат? Навярно, но това не е важно. Читалищата пак ще се появяват, когато нужда от тях бъде открита и под друго име и под форма скрита!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.