Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави,
до вчера нагиздени със златни лъчи -
за житата тъгуват, за нощи светулкови,
сред стърнищата даже мъглата тъжи.
Пръхне земята, уморено въздиша...
ще си тръгне Юли, с чар, в сенокос,
натоварил бали на своята рикша
ще помаха усмихнат, все тъй русокос. ...