terita (Теодора Атанасова)
294 525
4.08.2022 г., 7:43 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Пейзажна
401 8 7

Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.

Свели поглед, слънчогледите мургави,
до вчера нагиздени със златни лъчи -
за житата тъгуват, за нощи светулкови,
сред стърнищата даже мъглата тъжи.

Пръхне земята, уморено въздиша...
ще си тръгне Юли, с чар, в сенокос,
натоварил бали на своята рикша
ще помаха усмихнат, все тъй русокос.

Ще останат птиците по смълчаните синори,
ще прелитат тук-там на малки ята.
Ще сплита слънцето кукурузени кичури,
земята след оран, ще гасне в жарта.

Изпръхтя вятърът, впрегна го Юли,
за последно с мълния озари небеса,
гмурна се в облаци, сред дъждовните кули:
"Догодина се връщам, ще е пак веселба!".

31.07.2022г.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав пейзажен стих! Поздравления, Теодора!
  • Ех че с хубаво посвещение си изпратила този златокоско, Теди! Много образно и картинно, с живи, въздействащи образи! Юлска приказка за големи! Браво!
  • Много ми хареса.
  • Красиво! Аз също харесвам и есента.
  • Много е хубаво, Теди! Тъжно сбогуване, но с много любов...
  • Много е хубаво! Въпреки, че е пейзажно, прилича на сбогуване с любим човек.
  • Довиждане, юли, очакваме те отново.следващата година. Хареса ми, Теди. Аз все си мисля, че и други месеци си имат своето очарование. За разлика от повечето хора, аз харесвам и златната есен.
Предложения
: ??:??