из "Вятърни рими"

СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Р.Чакърова 

Недружелюбен е даже и Вятърът...
Вест от Теб тази сутрин не носи. 
Цяла сутрин на прозореца чаках, 
а довяваше само въпроси

и рошеше с пръсти листата, 
по асфалта окапали тъжно. 
Дъждът някак бавно се стапяше 
в локви, на малки окръжности...

И съвсем без причина заплаках, 

по страните ми тръгна сълза... 

Зъзнещ гълъб с крило ми намахна 
от отсрещната гола бреза. 

Колко много прилича на Мен 
тази сива, трепереща птица... 
А студеният есенен ден 
се огледа във мойте зеници 

и нахлу сякаш буря от спомени 
в побелялата моя глава –
Ти и Аз, оголелите клони, 
премълчана любов... Тишина... 

Ноември ми взе и последния смях, 
но остави надежда за огън...
С още есенни нощи без Теб остарях,
с още няколко стиха за обич.

Лондон 30/11/2015 '  14:19