из "Вятърни рими"
СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Р.Чакърова
Недружелюбен е даже и Вятърът...
Вест от Теб тази сутрин не носи.
Цяла сутрин на прозореца чаках,
а довяваше само въпроси
и рошеше с пръсти листата,
по асфалта окапали тъжно.
Дъждът някак бавно се стапяше
в локви, на малки окръжности...
И съвсем без причина заплаках,
по страните ми тръгна сълза...
Зъзнещ гълъб с крило ми намахна
от отсрещната гола бреза.
Колко много прилича на Мен
тази сива, трепереща птица...
А студеният есенен ден
се огледа във мойте зеници
и нахлу сякаш буря от спомени
в побелялата моя глава –
Ти и Аз, оголелите клони,
премълчана любов... Тишина...
Ноември ми взе и последния смях,
но остави надежда за огън...
С още есенни нощи без Теб остарях,
с още няколко стиха за обич.
Лондон 30/11/2015 ' 14:19
© Rositsa Chakarova Всички права запазени