Не мога да видя нищо зад твоя грим.

Пречи ми цигареният дим.

Пречи ми червената завеса,

не виждам добрината и ума къде са.

Постигна съдбата си, цял живот мечтана.

Сега е времето - свали си паравана.

Нека всички видят коя си без грима,

нека всички разберат истинска ли е твойта тъга...

Излизаш на сцена пред толкова хора...

Заслепена си от светлината, погледът мъжди...

Играеш за слава, пресъздаваш тъга.

Как... живееш в такава лъжа?

А сега си Офелия!

Стига си говорила, спри.

Искам да виждаш топлината в очите ми,

към публиката ти се обърни!

Мълчи! Спри да говориш!

Погледни ме! Какво чувстваш, кажи!

Искаш ли винаги в живота да играеш?

Не пускай фалшиви сълзи!

О, но ти не чуваш аз какво говоря!

Отнесена си в мисли, за играта си мислиш, нали!?

Красива си, прелесна си, о, Жулиета...

Но спри да пускаш фалшиви сълзи...