Не мога да видя нищо зад твоя грим.
Пречи ми цигареният дим.
Пречи ми червената завеса,
не виждам добрината и ума къде са.
Постигна съдбата си, цял живот мечтана.
Сега е времето - свали си паравана.
Нека всички видят коя си без грима,
нека всички разберат истинска ли е твойта тъга...
Излизаш на сцена пред толкова хора...
Заслепена си от светлината, погледът мъжди...
Играеш за слава, пресъздаваш тъга.
Как... живееш в такава лъжа?
А сега си Офелия!
Стига си говорила, спри.
Искам да виждаш топлината в очите ми,
към публиката ти се обърни!
Мълчи! Спри да говориш!
Погледни ме! Какво чувстваш, кажи!
Искаш ли винаги в живота да играеш?
Не пускай фалшиви сълзи!
О, но ти не чуваш аз какво говоря!
Отнесена си в мисли, за играта си мислиш, нали!?
Красива си, прелесна си, о, Жулиета...
Но спри да пускаш фалшиви сълзи...
© Мария Игнатова Todos los derechos reservados