13 мар. 2008 г., 07:33

Сцена 

  Поэзия » Любовная
567 0 1
Чакам роля, както винаги,
заключила си дневника си смело.
И ти май чакаш виното,
за суфльор или пък отело.

Без сцена те надлъгвам до презрение,
смачквам те в удобен стих.
Но отново, без да знаеш, преродена,
се обличаш в нов триптих.

Превръщаш ме в удобна статуя
на низвергнат, неподправен култ.
Дано е само смешно възприятие
на един погрешно луд...

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??