13 mar 2008, 7:33

Сцена 

  Poesía » De amor
569 0 1
Чакам роля, както винаги,
заключила си дневника си смело.
И ти май чакаш виното,
за суфльор или пък отело.

Без сцена те надлъгвам до презрение,
смачквам те в удобен стих.
Но отново, без да знаеш, преродена,
се обличаш в нов триптих.

Превръщаш ме в удобна статуя
на низвергнат, неподправен култ.
Дано е само смешно възприятие
на един погрешно луд...

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??