4 июл. 2020 г., 00:15

Счупена стомна 

  Поэзия » Любовная
671 6 6
Не идвай при мен! Недей ме обича!
Умората кърти сърцето с длето.
Светулката малка фенера е скрила,
душата отмаря под вехто зебло.
Иди при реката - отново е млада,
върбата целува лика и смирен.
Изтича и болка, изтича забрава,
а влюбен се мие брегът подчинен.
И още зелен е копнежът за обич,
дори детелината листи брои.
Щастлива Луната търкулва се топла
и жадна земята звездите лови. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Предложения
: ??:??