4 jul 2020, 0:15

Счупена стомна 

  Poesía » De amor
610 6 6

Не идвай при мен! Недей ме обича!

Умората кърти сърцето с длето.

Светулката малка фенера е скрила,

душата отмаря под вехто зебло.

Иди при реката - отново е млада,

върбата целува лика и смирен.

Изтича и болка, изтича забрава,

а влюбен се мие брегът подчинен.

И още зелен е копнежът за обич,

дори детелината листи брои.

Щастлива Луната търкулва се топла

и жадна земята звездите лови.

Да бе пожелал си - не бурните нощи,

не кратък спомен, когато умира звезда...

Не идвай при мен! Аз съм счупена стомна.

Не дълбай там, където ще бликне кръвта!

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??