Седем смъртни гряха

24 мар. 2009 г., 07:59

Поэзия » Любовная

1126 0 3

Превзе ли ме Асмодий,

че те пожелах?

Велзевул ли...

теб те сложи на софрата?

От Левиатан ли пак те завидях?

Разгневих ли вече Сатаната?

Къде да търся отговорите сега?

- Дали са в спомените... или са в мечтите?

Трябва ли да мина под дъга...?

Или са далече зад звездите?

Къде да ги открия ми кажи...?

Къде дълбоките води ме спряха?

Че любовта ми е от камък... и тежи,

А не е низ

от седем смъртни гряха.

Кога започнах да потъвам?

В безлунна нощ до хоризонта...

Катраненото! - черно го сънувам...

И сянката моя загубих... Кога?

Когато очите ти не греят тъдява.

Бяга! - от устните крие се смях.

Студът сълзи вледенява.

Изсъхва ги - и ги пилее на прах.

Незабравима (Кремена Стоева)

2009-06-02T18:22:50+03:00

Хубаво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-03-24T10:45:39+02:00

невероятно хубаво...много ми хареса...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2009-03-24T08:13:06+02:00

Поздрав!