chayanne (Константинов)
31 16
24.03.2009 г., 7:59 ч.

Седем смъртни гряха 

  Поезия » Любовна
1101 0 3

 

Превзе ли ме Асмодий,

че те пожелах?

Велзевул ли...

теб те сложи на софрата?

От Левиатан ли пак те завидях?

Разгневих ли вече Сатаната?

Къде да търся отговорите сега?

- Дали са в спомените... или са в мечтите?

Трябва ли да мина под дъга...?

Или са далече зад звездите?

Къде да ги открия ми кажи...?

Къде дълбоките води ме спряха?

Че любовта ми е от камък... и тежи,

А не е низ

от седем смъртни гряха.

Кога започнах да потъвам?

В безлунна нощ до хоризонта...

Катраненото! - черно го сънувам...

И сянката моя загубих... Кога?

Когато очите ти не греят тъдява.

Бяга! - от устните крие се смях.

Студът сълзи вледенява.

Изсъхва ги - и ги пилее на прах.

© Константинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??