Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник,
в душите натежават наковални
искрица вяра гнилото ще палне...
Кой още вярва? Луд и лунатик.
И юни си затръгва погнусèн,
липите прегорели прецъфтяха,
домът ни без ограда е, без стряха,
но слушаме поредния кретен. ...