Сега посееш жито – жънеш тъпан
Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник,
в душите натежават наковални
искрица вяра гнилото ще палне...
Кой още вярва? Луд и лунатик.
И юни си затръгва погнусèн,
липите прегорели прецъфтяха,
домът ни без ограда е, без стряха,
но слушаме поредния кретен.
Как обещава мляко, а и мед,
ще текне вино руйно от чешмите,
проблеми ли? В ъглите ги замита...
За лудница сме – той за логопед,
че фъфли чуждестранен подсказвач,
а папагалът нашенски повтаря,
за шепа жито, купичка попара...
Какъв на съдбините ни ковач...
И кой, народе прав е, кой е крив?
Сега посееш жито – жънеш тъпан,
от други е животът ни скалъпен,
комат подхвърлен – сух и приседлив...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Накипяло ми е, приятели. И си личи. Радвам се, че ви има!
-
"Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо"
Той винаги е бил такъв, Надюш!
Силен стих! -
Поразяващи образи...
-
Как беше: "...тъпан бие, гайда ручи...", българинът все така си мълчи...
Угодия има, ама оправия няма! -
Браво, Наде! Като прочетох, някак си неволно се сетих за това как е барабанист на македонски
-
Отдавна не гледам, не слушам, не чета, но пастрокът ми гледа непрекъснато и ща не ща...
-
Вече ме е гнус да ги гледам. Днес например дори не си пуснах новините...
-
И сама не мога да се позная, Тони. Като оголен нерв съм. Вървя вечер из града и се чудя има ли изобщо някой, който вижда по-далече от паничката, мобилния, колата, любовницата, изгодата си?
-
"но слушаме поредният кретен.
Как обещава мляко, а и мед" - същите чувства!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
