10 янв. 2013 г., 12:49

Село призрак 

  Поэзия » Гражданская
537 1 0
Улици затихнали, обрасли със трева,
къщи изоставени със огради жалки.
Царят тук се казва страшна самота,
няма ги стопаните и децата малки.
Вятър като лъхне нощем из селото,
тъжничко припява със утихнал глас,
защо не срещаш никой, защо дошло е злото,
защо е празна къщата, няма никой в нас.
Врати полуотворени за гости се надяват,
открехнати прозорци призрачно звънят.
Ниви изоставени веч не се засяват,
забравено е всичко, забравен е домът. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Минчев Все права защищены

Предложения
: ??:??