Някога през септември,
двама срещат любовта...
Погледите им се пресичат,
и в дъждовния септември
проблясва светкавица в ноща...
Ръцете им се сплитат
в плитката на радостта
и мрачния септември
изплаква последната тъга...
И двама затанцуват,
и дори не подозират, че сърцата им
се сливат и остават завинаги едно.
(11 години по-късно)
Телата ще се разделят,
очите няма да се видят,
ръцете няма да се сплитат,
септември ще идва и ще си отива,
с дъждът всичо ще отмива...
но сърцата никога не ще се разделят!