Някога през септември, 

двама срещат любовта...

Погледите им се пресичат, 

и в дъждовния септември 

проблясва светкавица в ноща...

Ръцете им се сплитат 

в плитката на радостта 

и мрачния септември 

изплаква последната тъга...

И двама затанцуват,

и дори не подозират, че сърцата им

се сливат и остават завинаги едно.

(11 години по-късно)

Телата ще се разделят, 

очите няма да се видят, 

ръцете няма да се сплитат, 

септември ще идва и ще си отива, 

с дъждът всичо ще отмива...

но сърцата никога не ще се разделят!