Ти търсена от мене беше,
аз цял един живот ти посветих,
на теб, момичето от сънищата мои,
не вярвах в чудото, че те открих...
И тъй внезапно ти ме преобърна -
за всички страшен и суров,
пред теб, дете, от обичта си плачех,
за щастието мое бях готов!
Докосваха ръцете ми със трепет
на твоята младост безгрижния дъх,
прииждаха моите сили заспали,
от огъня в твоята плът.
Ала късно идеш, крехко майско цвете,
отдавна отмина мойта зора,
чака ме старост и зла, бяла зима...
Не виждаш ли?! Идва сезон "Самота".
© Весела Все права защищены