Ти търсена от мене беше,

аз цял един живот ти посветих,

на теб, момичето от сънищата мои,

не вярвах в чудото, че те открих...

И тъй внезапно ти ме преобърна -

за всички страшен и суров,

пред теб, дете, от обичта си плачех,

за щастието мое бях готов!

Докосваха ръцете ми със трепет

на твоята младост безгрижния дъх,

прииждаха моите сили заспали,

от огъня в твоята плът.

Ала късно идеш, крехко майско цвете,

отдавна отмина мойта зора,

чака ме старост и зла, бяла зима...

Не виждаш ли?! Идва сезон "Самота".