23 нояб. 2008 г., 12:29

Сгушено 

  Поэзия » Философская
551 0 7
Забравям да си спомня да забравя,
за зъзнещото мъничко врабче,
за феята, не стоплила с ръце,
разкаяна дошла да търси завет.

Забравям да си спомня да забравя,
за роден, нецелунат калдаръм,
от многоцветен, многошумен звън,
отекван, немечтан и многострадан.

Забравям да си спомня да забравя,
за истинския бисер - полубог,
полуобещания с полутон,
за живот на кралица, без краля.

Забравям да си спомня да забравя,
за моя звезден, не чужд небосклон,
посмял във мене сгушен замечтан
и тъжна незабрава да навява...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??