23.11.2008 г., 12:29 ч.

Сгушено 

  Поезия » Философска
550 0 7
Забравям да си спомня да забравя,
за зъзнещото мъничко врабче,
за феята, не стоплила с ръце,
разкаяна дошла да търси завет.

Забравям да си спомня да забравя,
за роден, нецелунат калдаръм,
от многоцветен, многошумен звън,
отекван, немечтан и многострадан.

Забравям да си спомня да забравя,
за истинския бисер - полубог,
полуобещания с полутон,
за живот на кралица, без краля.

Забравям да си спомня да забравя,
за моя звезден, не чужд небосклон,
посмял във мене сгушен замечтан
и тъжна незабрава да навява...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??