20 дек. 2017 г., 00:10

Шарж на собственото ми погребение- ІІ 

  Поэзия » Другая
342 0 1
И живите, и мъртвите са тук.
Кой кой е трудно да гадая.
Облъхва ме и топлина, и студ
в притихналата бяла стая.
Какво ми шепнат, нямам слух.
Претърсила съм всичките кюшета
на премълчаните обиди и до кръв
съм стискала юмруци след крошета.
Защо сега накъсват моя сън.
Дъждът измолван не попива в земята.
Съдбовни срещи приживе със мен,
снегът във паметта ми отпечата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
: ??:??