20 дек. 2017 г., 00:10

Шарж на собственото ми погребение- ІІ 

  Поэзия » Другая
293 0 1

 

И живите, и мъртвите са тук.

Кой кой е трудно да гадая.

Облъхва ме и топлина, и студ

в притихналата бяла стая.

 

Какво ми шепнат, нямам слух.

Претърсила съм всичките кюшета

на премълчаните обиди и до кръв

съм стискала юмруци след крошета.

 

Защо сега накъсват моя сън.

Дъждът измолван не попива в земята.

Съдбовни срещи приживе със мен,

снегът във паметта ми отпечата.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??