Шарж на собственото ми погребение- ІІ

20 dic 2017, 0:10

Poesía » Otra

294 0 1

И живите, и мъртвите са тук.

Кой кой е трудно да гадая.

Облъхва ме и топлина, и студ

в притихналата бяла стая.

Какво ми шепнат, нямам слух.

Претърсила съм всичките кюшета

на премълчаните обиди и до кръв

съм стискала юмруци след крошета.

Защо сега накъсват моя сън.

Дъждът измолван не попива в земята.

Съдбовни срещи приживе със мен,

снегът във паметта ми отпечата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.