18 дек. 2018 г., 11:00

Шейна 

  Поэзия » Другая
489 2 7
Снегът валеше на парцали,
а татко дърпаше шейната.
Аз гледах някъде нагоре,
натам летеше и душата.
Кръжаха пухкави снежинки,
пощипваха ме по нослето.
Нагоре, все летях нагоре
и бързо стигнах до небето.
От облаците виждах всичко,
гората, снежните елхички,
шейната, себе си и татко,
и стъпките на две сърнички... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??