Сенд (Георги Стоянов)
320 3023
18.12.2018 г., 11:00 ч.

Шейна 

  Поезия » Друга
433 2 7

Снегът валеше на парцали,

а татко дърпаше шейната.

Аз гледах някъде нагоре,

натам летеше и душата.

Кръжаха пухкави снежинки,

пощипваха ме по нослето.

Нагоре, все летях нагоре

и бързо стигнах до небето.

От облаците виждах всичко,

гората, снежните елхички,

шейната, себе си и татко,

и стъпките на две сърнички...

"Детенце, мое, май задряма!"

И татко ме зави със шала.

Пристигнахме. И ни посрещна мама,

в най-хубавата зима бяла!"

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такъв е сезонът.
  • Топлина и красота струи и от поезията и от колажите! Поздрави и от мен!
  • Красиво и съкровено... Поздрави...!
  • Много ми допадна! И ми стана някак топличко... Благодаря ти!
  • Лирична зимна идилия и още нещо... Пътешествието на коледния дух - пречистен, красиво извисен и споделен сред топлината и уюта на дома. Сърничките и следите - красив символ. Харесах динамиката в изображението на пеѝзажа. Умело е пресъздадено
    и емоционалното състояние на детето-ангелче. Много въздеѝстващ стихо!
  • Твоят случай е друг. Стълбът е запазил хубав спомен.
  • Красив спомен! И аз видях звезди, когато братовчед ми пусна шейната по заледената улица и тя се удари в един стълб...
Предложения
: ??:??