ШЕПА ЖИВА ВОДА
... животът ми навярно ще е дълъг, почти като на моя стар баща –
ще се търкалям с есенния жълъд – отвъд проводил птичите ята,
с протегната душа ще ги посрещам, по-як дори от пролетния дъб,
по старичкия метод "проба-грешка" на всяко зло обърнал тежък гръб,
освободен от помисли греховни, простил за всички литнали мечти,
ще спра дори да нося и часовник, и с Времето ще си мълчим на "ти",
щом се събудя в утрините чисти, ще милна птица, стрък трева, дете,
и книгите ми вятърът ще листи – до днес не го научих да чете,
ще ви се радвам – шеметни и млади и влюбени във слънцето, чеда! –
аз – старчето сред старци белобради, ви нося в шепи Живата вода.