На кея - сам, снага изправил,
за теб сърцето си оставил,
пак свиря нашия сигнал -
мелодия на шепот бял.
Стоя замислен в здрача летен,
забравен като евтин дар,
като роман, във миналото четен,
събиращ прах и твърде стар.
А там, далеч, вълни тъгуват
за слънчева игра с милувка
и чайки с писък в тях лудуват
да грабнат своята целувка.
Танцуват стари раковини,
подскачат капките солени,
по плажа пясъчните кули
очи обръщат изумени.
Вълните пеят във прибоя,
погалени с усмивка нежна,
зад тях останал е покоя
на морска шир, луна и вечност.
На кея - сам, по теб унесен,
аз чаках цяло лято, есен,
морето свиреше сигнал -
мелодия на шепот бял.
© Красимир Трифонов Все права защищены