На кея - сам, снага изправил,

за теб сърцето си оставил,

пак свиря нашия сигнал -

мелодия на шепот бял.

Стоя замислен в здрача летен,

забравен като евтин дар,

като роман, във миналото четен,

събиращ прах и твърде стар.

А там, далеч, вълни тъгуват

за слънчева игра с милувка

и чайки с писък в тях лудуват

да грабнат своята целувка.

Танцуват стари раковини,

подскачат капките солени,

по плажа пясъчните кули

очи обръщат изумени.

Вълните пеят във прибоя,

погалени с усмивка нежна,

зад тях останал е покоя

на морска шир, луна и вечност.

На кея - сам, по теб унесен,

аз чаках цяло лято, есен,

морето свиреше сигнал -

мелодия на шепот бял.