Долових някакъв шепот до мен,
като хрип на дете в майчина пазва,
не успях да го чуя добре - дали бе
от вихрещия сърцето ми вятър
или шум на ронени от айсберг ледове...
Потръпнах, отдавна не чул гласове
на отнесли ме със себе си хора,
все шепнещи с изгарящ рефрен -
душата е вечна, само изчакай, ще дойдем...
Ех, светъл мой ден...
в зима отронен...