25 feb 2015, 23:30

Шепоти 

  Poesía
333 0 0
Долових някакъв шепот до мен,
като хрип на дете в майчина пазва,
не успях да го чуя добре - дали бе
от вихрещия сърцето ми вятър
или шум на ронени от айсберг ледове...
Потръпнах, отдавна не чул гласове
на отнесли ме със себе си хора,
все шепнещи с изгарящ рефрен -
душата е вечна, само изчакай, ще дойдем...
Ех, светъл мой ден...
в зима отронен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??