20 апр. 2008 г., 11:18

Шепти ми, поете, шепни... 

  Поэзия
745 0 6
Шепти ми, поете, шепни...

За изгубената младост,
за пролетни цветя,
за малко тиха радост
в тая сенчеста земя.

Шепти ми, поете, шепни...

За слънце незалязващо,
за обич без предел,
за лунни нощи,
които от луната си отнел.

И подарил си ми ги
шепнещо, без дъх,
а аз дори не съм разбрала
и така нелепо
себе си на друг предала.

Шепни ми...

за прежните молитви,
които си мълвял без глас
колко много, Боже,
в един последен валс...

© Свобода Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??