20.04.2008 г., 11:18 ч.

Шепти ми, поете, шепни... 

  Поезия
747 0 6
Шепти ми, поете, шепни...

За изгубената младост,
за пролетни цветя,
за малко тиха радост
в тая сенчеста земя.

Шепти ми, поете, шепни...

За слънце незалязващо,
за обич без предел,
за лунни нощи,
които от луната си отнел.

И подарил си ми ги
шепнещо, без дъх,
а аз дори не съм разбрала
и така нелепо
себе си на друг предала.

Шепни ми...

за прежните молитви,
които си мълвял без глас
колко много, Боже,
в един последен валс...

© Свобода Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??