Шест без пет

Шест без пет е и отново съм на стълбите

звъня и не смея да пъхна ключа

зад решетките ме гледа намръщено

на съседите злобното куче.

Шест без пет е, а трябваше вече

да си вътре и да ме чакаш.

Не зависи от мене, обаче

закъснявам и все го натякваш.

Днес обаче тебе те няма.

Макар че закъснявам отново

Седя на вратата и чакам.

С крака натежали... Олово.

Така и си мина нощта ми

в очакване пред вратата.

Така и не врътнах ключът и

вися си на перилата.

Накрая проклинах съдбата си

заранта сълзите избърсах

Изведнъж ти отвори вратата

и рече: "Цяла вечер те търсих!!!"

Кри