Шест без пет
Шест без пет е и отново съм на стълбите
звъня и не смея да пъхна ключа
зад решетките ме гледа намръщено
на съседите злобното куче.
Шест без пет е, а трябваше вече
да си вътре и да ме чакаш.
Не зависи от мене, обаче
закъснявам и все го натякваш.
Днес обаче тебе те няма.
Макар че закъснявам отново
Седя на вратата и чакам.
С крака натежали... Олово.
Така и си мина нощта ми
в очакване пред вратата.
Така и не врътнах ключът и
вися си на перилата.
Накрая проклинах съдбата си
заранта сълзите избърсах
Изведнъж ти отвори вратата
и рече: "Цяла вечер те търсих!!!"
Кри
© Красимира Todos los derechos reservados