В градината от рози аз лежа, а над мен луната гледа
танца ти красив и нежен,
а как така изведнъж ти изчезна в този дъж,
след теб какво остана - една сълза кристална.
Къде да търся стъпките ти нежни,
дъждът като че ли ги е отмил,
но ти помни едно, любима,
ще те върна някой ден.
© Никола Диманов Все права защищены