27 июн. 2015 г., 12:51
Появи се от мрака. Беше безлуние.
Лицето прекрасно. Мляко с кафе.
Усмихна се ведро. Беше безумие.
Усмивка такава, пред пияни мъже.
А те, неколцина, стояха безмълвни.
Стиснали чаши с алкохола- менте.
Никой не смееше дори да помръдне.
Хипнотизирани от това прекрасно лице.
Спокойно, жената до бара приседна.
Поръча си водка с чаша вода.
Барманът, тя дори не погледна.
Подаде небрежно, стотачка една. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация