nikjelev (Ник Желев)
283 955
27 jun 2015, 12:51

Щастливата вдовица 

  Poesía
638 0 12

Появи се от мрака. Беше безлуние.

Лицето прекрасно. Мляко с кафе.

Усмихна се ведро. Беше безумие.

Усмивка такава, пред пияни мъже.

 

А те, неколцина, стояха безмълвни.

Стиснали чаши с алкохола- менте.

Никой не смееше дори да помръдне.

Хипнотизирани от това прекрасно лице.

 

Спокойно, жената до бара приседна.

Поръча си водка с чаша вода.

Барманът, тя дори не погледна.

Подаде небрежно, стотачка една.

 

Мисля ще стигнат да налееш за всички.

Сипи и за тебе чаша уиски.

Пусни някаква музика весела.

Тази нощ ще живея живот без кавички.

 

Отрезняха за миг мъжете брадясали.

С пръсти сресаха скришом коси.

Престраши се един. До жената отиде.

Чудя се, госпожо, коя ли си ти.

 

Аз ли, като всяка жена друга.

Работех по осем часа на ден.

Вечер готвех, гощавах съпруга.

След няколко чаши той се гавреше с мен.

 

Ракът, черния дроб му изяде.

Пукна, мръсникът, като животно.

Трудно, на Бог, духът се предаде.

Но ето и той вече се кротна.

 

Такава е моята история скапана.

Барман, хайде, наливай сега.

Не искам от вас съболезнования.

Аз вече съм щастлива жена.

 

 

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За едни стотачки се оставя в ръцете на гадния съпруг! Не е само тя, уви!Съжалявам я ! харесах!
  • Благодаря, Мисана!
    Но за това, дали е правилна постъпката на дамата, аз не мога да преценя. Не изживеем ли същата ситуация, няма как да съдим.
  • Хубаво си го написал, Ник! Понякога допускаме в живота си хора, от които само Бог може да ни спаси. Тогава можем да празнуваме и да почерпим дори.

    Поздрав!
  • Така е Ирен. И все пак аз не съдя!
    Отстрани е лесно...
  • Свят шарен, Ник! Всичко се среща. Когато смяташ, че някой друг е отговорен за твоя живот, за твоите чувства, усещания... Когато не разбираш, че ти режисираш живота си... Че щастието е въпрос на избор...
    Всичко има по този свят.
  • Да, Стойне. Много неща в живота започват като приказка.
    Рени, за ковчези за двама и аз не съм чувал. Но два ковчега наведнъж не е рядкост.
    Благодаря и на теб и нс Стойна!
    Благодаря и на Бела, Ева, Елица и Ирен!
    Да, звучи грубо? цинично, невероятно...
    Но ако изключа някои допълнения от мен, повярвайте ми, всичко е по истински случай,
  • Неестествено ми се струва някой да празнува нечия смърт. Човек винаги има избор.Той е този, който решава дали ще е жертва или не. Той е и този, който живее точно такъв живот, какъвто смята, че заслужава.
  • Поведението на вдовицата не ми допада. Дори да си го мисли, не би го казала. Просто не е прието да се говори така за един мъртъв.
    И, както се каза, "жертвата" е имала избор...
  • Ник, никога не съм чувала да се произвеждат ковчези за двама - дори и близнаците не умират заедно...Животът продължава и за живия и за мъртвия, единствено баровете в които се напиват вече са различни...
    Харесах, Ник! Поздрав!
  • Много показателно - точно такъв живот, разгулен - прекарват времето си..., много жени и мъже...!!!
  • Започва като вълшебна приказка за една красива жена.
    Скоро всички са докоснати от въздействието на уискито и с почуда следат превъплъщението и и слушат разказа и.Освободена от гаврите на своя съпруг тя празнува освобождаването си.
    Прокламира щастието си! Според мен заслужено тържество!
    Хареса ми много и те поздравявам за чудесната творба!
Propuestas
: ??:??